А = 432 Hz
Бихме искали да Ви поканим да участвате в музкално-сравнителна анкета: Музикално-сравнителна анкета
Всеки отговор е от голямо значение.
Кратка история на концертния строй* от края на 19 век до сега.
Концертният строй е варирал в широки граници във вековете. В миналото се е случвало по едно и също време, но в различни градове, да звучат концертни строеве с разлика цял тон. За да се уеднакви концертния строй във всички страни от Европа през 1885 във Виена се свиква конференция, на която се приема общ строй за целия европейски континент (Великобританците не присъстват). Тази стойност е 435 Hz (трептенията за секунда) за тонът ла от първа октава.
По това време този строй е вече в употреба във Франция и е познат под името „diapason normal”.
Защо тонът ла? Тонът ла е общ тон за всички струнни инструменти. Този факт го прави много удобен за настройване.
А = 432 Hz е бил предложен за основен концертен строй в Италия от през 1884 година, преди Виенската конференция от 1885 г., когато в Европа се установява френското ла – “diapason normal” = 435 Hz.
За първи път официално се въвежда употребата на А = 440 Hz в САЩ, през 1918 г., като опит да се унифицират едновременно битуващите различни концертни строеве по онова време. Причина да се приеме А = 440 Hz вместо А = 435 Hz, като основна честота за САЩ, са изчисленията на Диган, който изхожда от разликата в средната температура в концертните зали в Европа и САЩ. Според грешка в превода той приема, че стандарта от 1885 г. ла от първа октава трепти с 435 трептения за секунда при стайна температура (15 °C). Преизчислявайки разликата в средната температура в САЩ той предлага (спекулативно) 440 Hz като подходящия вариант на тона ла за САЩ (тъй като точните изчисленията би следвало да наведат везните в полза на 441-442 Hz).
Идеята за преизчисляване на височината на тона не е измислена в САЩ. Великобританците са първите, които решават, поради същата грешка ав превода да преизчислят стойностите на тона ла от първа октава. Още през 1896 г. те приемат „Нов филхармоничен строй със стойност 439 Hz.
След края на Втората световна война се свиква конференция във Франкфурт с идея да се финализира въпросът за унифициране на концертния строй в целия свят. Резултатът е, че учените излизат с официално решение, което е известно и като ISO 16, в което се утвърждава честотата на тона ла в САЩ и Великобритания, като стандартизирана. Множество френски музиканти подписват петиции срещу смяната на Виенското ла = 435 Hz. Те остават без траен ефект.
Строят А = 432 Hz
В последните 20 години, в Италия се възражда идеята за връщане на по-нисък строй. Този път, обаче, става дума за строя А = 432 Hz. През 1988 година множество музиканти се събират и подписват петиция за приемане на строя ла = 432 Hz, като основен за Италия. Сред тях са Рената Тебалди, Пиеро Капучилли, диригента Джанандреа Гаваценни, Лучано Павароти, и други утвърдили се музиканти.
Доводите са изведени от пракитката на певците – те изтъкват факта, че ла = 432 Hz щади гласовете им. Пиеро Капучилли демонстрира и промяната в регистрите и тембъра на певците, когато пеят в строя А = 432 Hz. От следното клипче ясно личи, че дори тази малка разлика от 8 херца има огромен ефект върху гласовия апарат на човека.
От видеото бихме могли да направим заключение, че Верди е мислил операта „Трубадур“ в 432 строй (фразата на Капучилли завучи много по-цялостно в този строй, защото ми бекарът остава в гръдния регистър, а в 440 тонът става по-висок и попада в т.нар преходни тонове, което налага и различна техника на пеене, докато в 432, няма нужда от промяна).
В своята статията “THE IMPORTANCE OF 432HZ MUSIC” Brian T. Collins, пише, че кохлеята в човешкото ухо (охлювът, който трансформира трептенето на въздуха (звука) в нервни импулси) е настроена върху честотата 128, 256, 512, 1024. Това са и честотите, които ото-рино-ларинголозите са използвали още от 19 век, за проверка на слуха.
Какво ни говори това? Нека да видим къде би се наредил тон с честота 256 Hz, например. За целта сравняваме честотата 256 Hz с честотите на тоновете на пианото (в 440 строй с равномерна темперация) и виждаме, че най-близко до този тон е честотата на тона до от първа октава – 261.63 Hz. 256 Hz е с около 5 херца по-ниско от до на пианото.
От Питагор, обаче знаем, че голямата секста ла-до може да бъде описана математически като отношение между две числа – 27/16. Ако умножим по-ниското до 256 Hz с числовото отношение на интервала ще получим кореспондиращото му ла:
256 * 27/16 = 16*27 = 432 Hz
Народните инструменти в много култури – Китай, Афганистан, Турция и дори в България са настроени точно в този строй. Всеки може да провери гайдата на гайдаря Петър Бонев, който през топлите месеци свири в градинката пред Софийския университет, под зоркото око на Св. Климент Охридски. Изтегля си честотата 432 Hz от тук, сваля си я на телефона, и когато минава покрай него си я пуска. Ако звучи хармонично – значи е в този строй.
Това говoри, че нашите предци, настройвайки инструментите си, вероятно по вътрешния си слух и усещания, съвсем целенасочено са търсили най -„благия“ тон, на който инструментът да звучи най-близко до човешкия глас. А от физиката си никой не може да избяга, и естествено са попадали в строя А = 432 Hz.
Много са и записите на автентична и обработена солова и хорова народна музика – българска, китайска, афганистанска – които потвърждават тези наблюдения. Всеки сам може да провери и да се убеди в това.
Строят A = 432 Hz се среща естествено сред малките деца. Оказва се, че характерният им напевен говор и песнички, които пеят, звучат точно в този строй, когато децата пеят сами, без съпровод (пиано, плейбек). При възръстните 432 строя е най-достъпен за наблюдаване по време на богослужение. Много често молитвите, които клириците изговарят велегласно, звучат именно в строя A = 432 Hz. Тези две наблюдения са направени от диригента на Камерния орекстър 432 – Иван К. Янакиев, който от юли 2014 г. пише докторска дисертация в Институте за изследване на изкуствата на Българската академия на науките върху тема свързана с 432 строя и влиянието му върху човека.
Интересен факт е, че усещанията, които слушането на музика в строя A = 432 Hz създава у слушателите съвпадат при по-голямата част от хората, които са споделили своите преживявания. Музиканти и неспециалисти говорят за изчезване на напрежението, което усещат при сторя 440/442. Друго характерно субективно преживяване, което се среща при повече хора е усещането за свобода и лекота на музиката. Това в никакъв случай не означава, че музика, изсвирена в строя 432 автоматично става по-добра. Във всеки строй може да се свири зле. Просто 432 строя спомага за по-лесно протичане на съвършената музикална идея, уловена за първи път от композитора.
Единственият начин човек да преживее пълноценно който и да е музикален строй е да чуе музика на живо. Записите са бегло копие – една студена и прецизна репродукция, лишена от същинския дух на живото изпълнение. Затова ние от Камерния оркестър 432 каним всеки да чуе за себе си това, за което говорим тук, на живо и да реши дали 432 строя има стойност за него. Колкото и думи да изпишем думите винаги ще изглеждат безсилни в сравнение дори с минута жива музика.
Естествено, всеки може да опита и сам да преживее 432 строя – с пеене (нещо толкова присъщо за малките деца). Тон ла = 432 Hz може да бъде изтеглен от тук.
Друг вариант е да се следите страницата ни или да се свържете с нас през формата ни за контакти и да посетите наш концерт. Периодически ще правим и отворени репетиции и презентации. Всеки е добре дошъл.
За любознателни
* Под думата строй в този уебсайт се има предвид абсолютната стойност на трептенията за секунда на тона ла от първа октава. Понятието, с което се следва да се описва целия набор от честоти в звучаща система от предварително дефинирани тонове е темперация. Т.е една и съща темепрация може да има различен концертен строй (например равномерна темперация в строй ла = 440 Hz и ла = 435 Hz) и в един и същи концертен строй да има повече от една темперация (в концетен строй ла = 432 Hz равномерна темперация и темперация с отворени квинти).